Кратка история на модерната любов

Ето ви една история за любов.

Тя започна преди около 15 години, когато да имаш домашен интернет беше лукс, а за същестуването на лаптоп, дори не съм и подозирала. Както повечето деца на моята възраст, нямах интернет вкъщи, но пък имах компютър. Децата от 90те си го спомняме така: състоеше се от най-малко 4 части – монитор, клавиатура, кутия и мишка (с топче). Основното нещо, което правехме със сестра ми беше да играем на Solitary, Pinball и Minesweeper. Честно казано, така и не успях да разбера как се играе на тези минички, но бях последователна и всеки ден след/преди училище стоях и си цъках. След настолния компютър се появиха и други устройства – уолкмен, малък преносим касетофон за дискове и касетки , първия лаптоп, първaтa mp3-ка с 512 MB памет.

Чудите се къде точно е любовта в цялата история? Ще стане стигнем и до там, обещавам.

През 2007, след ученически обмен в Англия, се прибрах обратно в родината, но с Фейсбук профил. Все още не беше разпространено в България и помня как разказвах на всички приятелки да си направят регистрация, за да си пишем съобщения на “стената”. И така в продължение на години, аз отделях време на връзката ми с технологиите, общувайки пред екрани, играейки на игри с часове, слушайки музика. Може да се каже, че заедно израснахме и се променихме, преминавайки през различни периоди на зрялост. Един от тези периоди беше запознанството със съпруга ми 2009г. Поради факта, че той често пътуваше, а аз заминах да уча в Англия, общуването ни беше възможно благодарение на технологиите. И по-точно skype. Не съм смятала точно, но съм убедена, че най-малко 50% от времето прекарано заедно, е било онлайн. А това са поне 4,5г. И така връзката ми с технологиите се превърна в любов. Но не към технологиите, а чрез тях. Те бяха средството, от което имах нужда ден и нощ, за да опозная човека, когото обичах и да създам основите на отношения в офлайн живота ни. Друг вариант нямаше. Така година след година и хиляди изписани редове история, съхранена в сървърите на skype и фейсбук, устройствата ни помогнаха да създадем връзка по-здрава от всичко.

Днес и двамата прекарваме много повече време “на живо”, а технологията отново е голяма част от живота ни. Тя е необятен шир от информация и знание. Само, че колкото и да ни дава, толкова и ни отнема. Технологията е в леглото ни, когато се събуждаме и до главите ни, когато заспиваме; тя е на една ръка разстояние, когато се храним; винаги в джоба ни, когато спортуваме; винаги близо, за да натиснем зелената слушалка и да отговорим на поредното обаждане; винаги пред очите ни, докато наблюдаваме дори и най-красивия залез, но през екрана. Винаги на разположение, винаги до нас. И така, преминавайки в ерата на дигитаизацията, технологотия се превърна от средство за общуване и опознаване, в болезнена зависимост. Всички приложения, които ползваме в ежедневието си, ни карат да консумираме повече време онлайн; отчуждават ни от себе си и от хората до нас.

Общуването на живо е ограничено до минимум и пътуването към работа преминава в скролване на информация и картинки.

Вървя по улиците и виждам “любовта” да блика от тези устройства в ръцете ни и си мисля какво можем да направим ние, за да ограничим тази болезнена зависимост. И така преди около 2 месеца решихме да стартираме Отвъд Екрана, с идеята да обединим още хора, с които мислим еднакво по темата. И преди да сте се разгневили – ние в никакъв случайн не сме против технологиите. Просто ни се иска да запазим човешкото по пътя ни и истински да ценим времето, което имаме, прекарвайки го по-пълноценно.

Заснехме това видео представяне на иницативата, а следващите срещи планираме да са на живо.

Ако мислите, че има смисъл да се говори по темата, ще се радваме да се присъедините към нашата малка общност.

*Благодарим на прекрасната Милена Трифонова за това, че ни подкрепя в инициативата и създаде логото на Отвъд Екрана! 

Please follow and like us:
error

Leave a Reply